Вторият баща на Димов Руси Генев е тютюнев експерт, а силата на тютюневата индустрия от онези години все още се усеща из улиците на „Тютюневия град“ в Пловдив – именно там Димов се мести да живее като предподавател в Агрономическия факултет и написва „Тютюн“.

Той й се усмихна разсеяно и снизходително. Той също се връщаше в града, но дори през ум не му мина да я покани в двуколката при себе си. Да го видят в двуколката с едно момиче от народа, с дъщерята на обикновен стражар — беше несъвместимо с достойнството му на човек от местния хайлайф.

Доказателство за това е богатия материал, които Генев изпраща до Димов с отговори на различни въпроси. Много голяма част от материала Руси Генев е събирал и записвал още с пристигането си като офицер в град Дупница и това не е случайно – по онова време градът, познат още с името Станке Димитров в онези години е един от най-големите центрове на тютюнева търговия у нас.

Когато излезе от къщи и тръгна към лозята, обзе я тревога. Това не бе страх — силна като пантера, тя не се боеше физически от мъжете — а по-скоро смущение, което идеше от неувереност в себе си. Защо отиваше на тази среща? Може би това щеше да усложни живота й, да разбърка следването й, да разстрои плановете й… Не беше ли по-добре да се върне? Ала нещо неуловимо и силно я теглеше към безработния младеж с вехт костюм, с красиво лице и хладни очи.

Почти веднага след появата му повечето белетристи и критици на СБП препоръчват преработката с цел по-точно покритие на соцреализма.

В една малка паянтова къща на този квартал живееше семейството на Редингота. Към следващата част или към съдържанието

Гробницата в село Свещари – уникалният паметник на тракийската култура

Настъпи мълчание, което изпъкна в контраст с бързия им и непринуден разговор преди малко.

ВсичкиЗадължителни дестинацииНаръчник на приключенецаОт птичи погледПътеписи

— Защото имам един брат, който живее дълги години в Южна Америка и се оплаква от разни тропически болести.

„Обладавал жив темперамент, романтична настройка, душевна мекота, доброта и отзичивост. Бил бониван, за когото парите били средство да изживее живота си леко, приятно разнообразно.“

— А няма ли да се омъжиш? — Той се усмихна, но Ирина не забеляза това.

Главен експерт на тяхната фирма за Пловдив става Кочо Апостолов, който по-късно започва самостоятелен бизнес. Именно той е прототип на екперта Костов в романа на Димов.

Познанството на Димитър Димов с Жули рътлина Левиева го вдъхновява за образа на Варвара. И тъкмо когато буржоазните елементи заемат превес в творбата, именно познанството му с Жули Левиева довежда до баланс – тя му разказва за ранните си партизански спомени, за стачки и сражения с полицията , осигурява му засекретени по онова време снимки, правени по време на изтезания или отрязани партизански глави.